English Български

Nov 18, 2014

ЖИВОТ В ПОСТ-СОЦА


Български видео арт в Литва
галерия МЕНО ПАРКАС, гр. КАУНАС, ЛИТВА
18 ноември 2014, 18:00
На 9 ноември 1989 година бе разрушена Берлинската стена с чукове, кирки и всичко, което Берлинските граждани имаха под ръка. 25 години след нейното падане, подобна "стена" все още съществува в умовете на хората и от двете страни на бившата Желязна завеса и не е възможно тази „стена" просто ей така да бъде унищожена само с помощта на чукове и кирки. Къде, след тези 25 години, се намира България - малката страна на ръба на Европа, която наскоро сключи договор за културен обмен със Северна Корея?!? Селекцията не се опитва да отговори директно на този въпрос и едва ли би могло генерално да се даде еднозначен отговор, тъй като самото Българско общество е разделено от невидима „Желязна" завеса, която обаче напоследък, след разразилите се политически скандали и последвалите ги улични протести, става все по-ясно различима. И въпреки, че наскоро българите направихме опит да я повдигнем, промяната не се случи такава каквато я очаквахме. За този ? век, повече от 1 000 000 души емигрираха, предимно от младото поколение. Много български художници също емигрираха.

Носи ли изкуството и в частност отделният творец отговорност за това? И ако ДА каква е тя? Къде в тази ситуация е Българският видео арт? Може ли видео артът да бъде пълноценен коректив или дори отчаяният му вик на протест остава без ехо (отглас)? Може би видео-артът не резонира в Българската политика, но тя се отразява директно или не в Българския видео-арт, въпреки всичко, това не е „политическа" селекция. Художниците-участници не толкова отговарят на тези и други въпроси, отколкото по-скоро индиректно предлагат своите художествени методи и начини за прочистване на човешките умовете от "Берлински стени" и "железни завеси". Българските видео-художници не боравят със сложни визуални, сценични и компютърно генерирани ефекти, нямат снимачни екипи, нямат огромни бюжети, но те залагат на простота на изказа и силна идея. Малкото казва повече.

За тези 25 години, броят на хората, които откриха видеото като техен начин на изразяване, се увеличи бавно, но последователно и сега има много хора, които работят в тази област. На този етап е трудно да се говори, че българският видео арт притежава специфично национално лице, защото дори в процеси, които протичат сега в световен мащаб като цяло е трудно да се говори за национални особености и характеристики. Има тенденции, но те са международни - картината е много пъстра: Художниците имат различен артистичен подход: от чисто ирационален, през документално-ирационален и документален до поетичен и технократски. Българските художници не правят изключение, те надничат в синьото небе, бягат из полето, пеят опера в изоставени сгради, има разговори с тишината, "документално" се опитват да подронват системата и т.н.

***
Нено Белчев

участващите художници:
Аделина Попнеделева / България / FRESH (4 епизода) / 2005-2009 г. / 25:40 / 4:3
Албена Баева / България / Подмяна / 2013 / 15:00 / 25 х 25 х 30 cm
Живко Даракчиев / България / Франция / Наводняване / 07:38 / 2013/ 16:9
Kaтелинаa Кънчева & Крум Янков / България / Часът на облаците и дъжда / 2012 / 06:59 / 16:9
Липовански/Ненова/Мечев / България / Не я убивай! / 2013 / 03:02 / 16:9
Самуил Стоянов / България / 10 мин Националният природонаучен музей / 2013 / 10:20 / 16:9