English Български

Как вижда Самуил Стоянов?


автор: Даниела Радева
Февруари 2010

Да мислиш, докато гледаш или да гледаш, докато мислиш – по този начин гледането прераства във виждане или в това, от което се интересува Самуил Стоянов – “мислещото виждане”. Това е темата, която напоследък периодично и упорито, се появява в работите му, но няма нищо общо с визуалните експерименти и оптичните ефекти, а е свързана изцяло с концептуализиране на визуалното действие.

От работата “My Garage for Bugatti Veyron” (2009) може да се предполага, че художникът наистина притежава мечтаната кола, но тя реално не се вижда. На публиката се предлага да гледа само специално създаденият гараж, който има съвсем реални размери, приблизително наподобява формата на съдържанието и е изработен нарочно от най-евтини подръчни материали (а може би безценното Бугати наистина е вътре?). По този начин произведението иронично посочва границата между фантазиите и реалността, изпробва нашите способности да контролираме желанията си и поставя въпроса какво би следвало, ако все пак ги реализираме. А може би това е уместен коментар на рекламните стратегии, в които привлекателните опаковки компенсират качеството на продукта. Нещо като сигнал за всеки зрител (и потребител на стоки), който съди за качеството на съдържанието по опаковката (или формата и материала, когато става въпрос за произведение на изкуството).    

В три от своите произведения, Самуил Стоянов въвежда намеси в медицински таблици за проверка на зрителната острота и ги преобразува в художествени тестове, за да изпробва зрителните способности на публиката. В тях неговото ”виждане” умиротворява силите на интуицията и мисълта (прочита) в изкуството. Когато са обединени и равнопоставени, те започват да работят в полза на разбирането. А “разбирам” е понятието, което винаги стои плътно до понятието “виждам” и чака в готовност да се активизира.

През 2006 Самуил Стоянов е поканен да участва в изложба, посветена на текста и писането, в качеството му на визуално изразно средство. Той реагира на това, като предлага една “антивизуална” работа, посветена на четенето. “Eyesight check-up” е точно копие на офталмоложка таблица, но смалена, до размерите на страница от каталога към изложбата. Тя се реализира и съществува само като част от книжното тяло с джобен формат, с което му дава ореола на художествено произведение. Авторът не поставя условие на зрителя-читател, от какво разстояние трябва да гледа, както и не дава гаранция, че доброто зрение гарантира адекватен прочит. Зрителят не може да направи проверка на способността си да чете, ако не му е предоставен текст, защото абстрактните символи обслужват само механичните визуални способности.

В ”How Do You See Bulgaria?” (2007) част от обичайните фигури са заменени с черно петно, повтарящо контурите на картата на България. В подтекста на заглавието присъстват и двете значения на думата “виждам”, то означава също “Познавате ли тази държава, как се отнасяте към нея, или какво мислите за нейното състояние?”. Художникът заменя графичен символ, без смисъл и с чисто практическо предназначение, с нещо което прилича на пиктограма, знак, или дори печат. Стандартната схема на таблицата задава определени положения и страната не съществува там като образ, а като форма. Географски цитат, изведен от цялостния контекст на земята, така че не зависи нито от гравитацията, нито от политиката. По този начин може да се провери дали зрителското възприемане ще стигне до идеята за “държавата България” или ще остане до напомняне за едно парче от света. Така мисленето се образува от визуалното действие.

През 2009, за изложбата на номинираните за наградата BAZA, Самуил Стоянов за пореден път използва таблицата, под формата на инсталация от два light box-а – “Eyesight Test Chart”, които изглеждат почти като реалното медицинско приспособление. Този път авторът не редактира тяхното устройство и размери, нито формата на знаците. Но контурите на всички цифри и букви са блърнати и никой не може да ги види ясно, независимо от остротата на зрението си. Разбира се, че и в този случай, няма защо да се определя разстоянието за гледане. Но с типичната за Самуил Стоянов ирония е предвидено, че от далеч зрителят ще вижда по-ясно изображението, но приближавайки се – все по-неясно, а за сметка на изображението – с приближаването идеята ще става все по-четлива.

Действието на виждането е и точката, в която се пресичат интересите на художник и зрител – един сходен процес, но с различна функция и цел. Художникът вижда, докато мисли, а зрителят мисли, когато гледа (към работата на изкуството). Техните посоки се събират, когато обектът на произведението е визуалното размишление. Контактът с публиката е заложен в идеята на инсталацията A “Mirror with a Counter”, която механично регистрира и запаметява присъствието на всеки, който се е задържал повече от секунда пред нея. В това устройство на суетата зрителят е подмамен от собствения си образ, но когато се приближи, огледалото го зачислява като единица от множеството на публичната маса, с което повишава рейтинга на работата. Дали зрителят гледа себе си или произведението на изкуството, или произведението гледа към зрителя – зависи от гледната точка.

В ”Spectalces Sph/o.d: + 3,75; Sph/o.s: + 5” (2009) Самуил Стоянов внезапно се отказва от опитите да “изпитва” публиката и се обръща към своето собствено физическо зрение, с което абсурдно и почти буквално, изпробва да изрази как и какво вижда. Началото е в решението да се подложи на очен преглед, без наистина да има спешна нужда. Основната причина е художествена – предписаните очила ще бъдат представени като обект, през който преминава всичко, видяно от автора в продължение на една година. Съществена част от работата е, че тя (също и видяното) е продаваема, както всяка друга. За известно време (докато течеше изложбата BAZA) очилата бяха изложени, заедно с медицинската рецепта и специален сертификат за авторство и автентичност, съставен от автора. По този начин, не запаметеното и не преработеното в определен материал или художествено средство, а мимолетното и механично “видяно” се поставя в центъра на идеята. Това е много удачно продължение на “оптичните” експерименти и поредицата от доказателства и опровержения на съответствията в значенията на думата “виждам”. Употребяваните очила на художника не са просто обичайния Readymade, защото носят неговите собствени зрителни параметри, но също така по начало вървят с предложението за споделяне с потенциалния купувач, както и с всеки, който може да ги види.